Юлия Друнина Баллада О Десанте Балада За Десанта (Красимир Георгиев)

„БАЛЛАДА О ДЕСАНТЕ”
Юлия Владимировна Друнина (1924-1991 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

БАЛАДА ЗА ДЕСАНТА

Спокойно и сухо за мойте връстници
е споменът разказ редил…
Моми четирнайсет – певици, бъбрици –
летяха в дълбокия тил.

Щом скочиха от самолета сред мрака
над зимната кримска земя,
„Ой, майчице!” – тъничко някой проплака
в свистящата пуста тъма.

Пилотът смутено отворил бе люка,
незнайна вина е била…
А три парашута, а три парашута
не вдигнаха свойте крила…

С поройна завеса надолу се спусна
десантът девичи крилат
и няколко дни във враждебната пустош
те търсеха своя отряд.

И после борба партизанките чака:
понякога в кървава хлад
пълзяха с подути колене в атака,
едва оцеляха от глад.

Разбирам, че в тези нелеки минути
девойките черпеха мощ
с духа на приятелките с парашути,
нелитнали в първата нощ…

Безсмислена гибел не търси небето –
след облачни дни на беди
по пътя на наште приятелки светят
три тихо горящи звезди…

Ударения
БАЛАДА ЗА ДЕСАНТА

Споко́йно и су́хо за мо́йте връстни́ци
е спо́менът ра́зказ реди́л…
Моми́ четирна́йсет – певи́ци, бъбри́ци –
летя́ха в дълбо́кия ти́л.

Штом ско́чиха от самоле́та сред мра́ка
над зи́мната кри́мска земя́,
„Ой, ма́йчице!” – тъ́ничко ня́кой пропла́ка
в свистя́штата пу́ста тъма́.

Пило́тът смуте́но отво́рил бе лю́ка,
незна́йна вина́ е била́…
А три́ парашу́та, а три́ парашу́та
не вди́гнаха сво́йте крила́…

С поро́йна заве́са надо́лу се спу́сна
деса́нтът деви́чи крила́т
и ня́колко дни́ във вражде́бната пу́стош
те тъ́рсеха сво́я отря́д.

И по́сле борба́ партиза́нките ча́ка:
поня́кога в къ́рвава хла́д
пълзя́ха с поду́ти коле́не в ата́ка,
едва́ оцеля́ха от гла́д.

Разби́рам, че в те́зи неле́ки мину́ти
дево́йките че́рпеха мо́шт
с духа́ на прия́телките с парашу́ти,
нели́тнали в пъ́рвата но́шт…

Безсми́слена ги́бел не тъ́рси небе́то –
след о́блачни дни́ на беди́
по пъ́тя на на́ште прия́телки све́тят
три ти́хо горя́шти звезди́…

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Юлия Друнина
БАЛЛАДА О ДЕСАНТЕ

Хочу, чтоб как можно спокойней и суше
Рассказ мой о сверстницах был…
Четырнадцать школьниц – певуний, болтушек –
В глубокий забросили тыл.

Когда они прыгали вниз с самолета
В январском продрогшем Крыму,
„Ой, мамочка!” – тоненько выдохнул кто-то
В пустую свистящую тьму.

Не смог побелевший пилот почему-то
Сознанье вины превозмочь…
А три парашюта, а три парашюта
Совсем не раскрылись в ту ночь…

Оставшихся ливня укрыла завеса,
И несколько суток подряд
В тревожной пустыне враждебного леса
Они свой искали отряд.

Случалось потом с партизанками всяко:
Порою в крови и пыли
Ползли на опухших коленях в атаку –
От голода встать не могли.

И я понимаю, что в эти минуты
Могла партизанкам помочь
Лишь память о девушках, чьи парашюты
Совсем не раскрылись в ту ночь…

Бессмысленной гибели нету на свете –
Сквозь годы, сквозь тучи беды
Поныне подругам, что выжили, светят
Три тихо сгоревших звезды…

БАЛАДА ПРО ДЕСАНТ (перевод с русского на украинский язык: Николай Сысойлов)

Спокійно і зжато сьогодні б хотів я
До кожного серця дійти…
Тринадцять школярок – співух, торохтійок –
У вражий закинули тил.

Коли всі пірнали у безвість, у простір,
У кримську січневу імлу,
„Ой, мамочко!” – жалібно видихнув хтось-то
У мрячну й порожню пітьму.

Пілот не зумів, мов провиною скутий,
Свідомістю стримати жах…
А три парашута, – аж три парашута! –
В ту ніч не розкрились, нажаль.

А інших – туманів покрила завіса;
Та декілька діб – без доріг,
У мертвій пустелі ворожого лісу –
Блукали й шукали своїх.

Траплялося потім з дівчатами всяко:
І часом в крові’, мов у млі,
Повзли на опухлих колінах в атаку –
Від голоду йти не могли.

І я зрозумів: допоміг обминути
І страхи, і відчай, і жах
Їм пам’ять про по’друг, чиї парашути
В ту ніч не розкрились, нажаль…

Безглуздої жертви немає на світі –
Крізь роки, крізь дні-пузирі –
Й понині дівчатам, що вижили, світять
Три тихо згорілих зорі…

—————
Руската поетеса, писателка и преводачка Юлия Друнина (Юлия Владимировна Друнина) е родена на 10 май 1924 г. в Москва. Първите й поетични публикации са от 1940 г. Участва като доброволка във Великата отечествена война, през 1943 г. е ранена тежко от снаряд и оцелява по чудо, след което отново отива на фронта и отново е ранена. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1952 г.). Превежда поезия на български, татарски и казахски поети. Член е на Съюза на писателите на СССР (1947 г.), секретар на Съюза на писателите на РСФСР (1985 г.) и на Съюза на писателите на СССР (1986 г.). Народен депутат на СССР (1990 г.). Автор е на стихосбирките „В солдатской шинели” (1948 г.), „Стихи” (1952 г.), „Разговор с сердцем” (1955 г.), „Ветер с фронта” (1958 г.), „Современники” (1960 г.), „Тревога” (1963 г.), „Ты рядом” (1964 г.), „Мой друг” (1965 г.), „Страна юность” (1965 г.), „Избранная лирика” (1968 г.), „Ты вернешься” (1968 г.), „В двух измерениях” (1970 г.), „Светлокосый солдат” (1973 г.), „Окопная звезда” (1975 г.), „Избранное” (1977 г.), „Не бывает любви несчастливой” (1977 г.), „Бабье лето” (1980 г.), „Белые ночи” (в два тома, 1980 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1981 г.), „Продолжается жизнь” (1981 г.), „Мы обетам верны” (1983 г.), „Солнце – на лето” (1983 г.), „Стихотворения” (1984 г.), на повестите „Алиска” (1973 г.) и „Я родом не из детства” (1973 г.), на автобиографичната повест „С тех вершин” (1979 г.) и др. Самоубива се на 21 ноември 1991 г. в Москва.»

Рейтинг
( Пока оценок нет )
Понравилась статья? Поделиться с друзьями:
Adblock
detector